Сред иглолистните гори на Северозападна Рила, на около 1876 метра надморска височина, се намира хижа „Скакавица“. Заобиколена от стръмни планински склонове и разположена по пътя към едноименния водопад, тя е много повече от място за почивка – районът е свързан с първите стъпки на хижното дело в България.
Историята започва в началото на XX век, когато планинският туризъм постепенно набира популярност. През 1922 г. в района е изградена първата туристическа хижа в България – малък заслон, създаден от туристи от Дупница. Така Скакавица се превръща в едно от знаковите места в историята на организирания български туризъм.
Първата постройка е сравнително малка и семпла, но значението ѝ е огромно. За първи път туристите получават постоянно място за подслон високо в планината – възможност да останат сред Рила и да продължат към по-отдалечени маршрути, вместо да се връщат в населените места преди настъпването на нощта.
С развитието на туризма необходимостта от по-голяма база нараства. По-късно е изградена и днешната хижа „Скакавица“, докато районът постепенно се превръща в отправна точка към някои от най-красивите места в Северозападна Рила.
Самото достигане до хижата е част от преживяването. Един от популярните маршрути започва от местността Зелени преслап край Паничище и навлиза в гъста иглолистна гора. С изкачването шумът на курорта постепенно остава назад, а пътеката отвежда все по-дълбоко в планината.
От хижата може да се продължи към водопад Скакавица, разположен по-високо в долината, както и към други маршрути в Рила. Това я прави подходяща както за крайна цел на по-спокойна разходка, така и за междинна спирка при по-дълъг планински преход.
Районът е красив през всеки сезон. През лятото поляните и горите са наситено зелени, есента променя цветовете на планината, а през зимата снегът превръща Скакавица в напълно различен пейзаж. При зимни условия обаче маршрутите изискват подходяща подготовка и екипировка.
За гостите на Паничище посещението на Скакавица предлага нещо различно от популярната обиколка на Седемте рилски езера. Тук преживяването е по-тихо и е свързано с горската пътека, старата туристическа традиция и усещането за класическа рилска хижа високо в планината.