В сърцето на Западните Родопи, близо до село Триград и на около 25 километра от Девин, се намира една от най-впечатляващите и загадъчни пещери в България – Дяволското гърло. За разлика от много други пещери, известни с красивите си сталактити и сталагмити, тук основното преживяване е съвсем различно – огромни подземни пространства, грохотът на вода и усещането, че планината буквално поглъща реката.
Входът към пещерата се намира непосредствено в района на Триградското ждрело. Именно тук водите на Триградска река изчезват под земята и навлизат в сложната карстова система. След подземния си път реката отново се появява на повърхността като мощен карстов извор.
Една от най-впечатляващите части на Дяволското гърло е огромната подземна зала. В нея шумът на падащата вода се усилва от скалите и създава атмосфера, която трудно може да бъде сравнена с тази в друга туристическа пещера. Под земята реката образува поредица от водни падове, като най-големият достига приблизително 42 метра височина.
Но Дяволското гърло е известно не само с природните си особености. Мястото е обвито в множество легенди, а най-популярната го свързва с Орфей и Евридика. Според преданието именно тук митичният тракийски певец се спуснал в подземното царство, за да върне любимата си Евридика сред живите.
Легендата разказва, че Орфей получил разрешение да я изведе от света на мъртвите при едно условие – да не се обръща назад, докато двамата не достигнат светлината. Малко преди края той не издържал, обърнал се и изгубил Евридика завинаги. Именно мрачната атмосфера, огромните пространства и грохотът на подземната река правят лесно разбираемо защо поколения наред хората свързват това място с вход към друг свят.
Около пещерата съществува и друга мистерия. Правени са опити да се проследи пътят на предмети, пуснати във водата, за да бъде установено къде точно преминава подземната река. Сложната карстова система и скритите галерии продължават да поддържат легендите около мястото и до днес.
Посещението на Дяволското гърло е организирано по туристически маршрут, който позволява да се видят основните пространства на пещерата и подземната река. Част от преживяването е и изкачването по множество стъпала към изхода – рязък преход от тъмния и прохладен подземен свят обратно към зелените склонове на Родопите.
А най-хубавото е, че посещението естествено се комбинира с Триградското ждрело. Пътят към пещерата преминава между отвесни скални стени, които на места достигат до около 300 метра височина. Така още преди да се стигне до входа, самото пътуване вече е част от преживяването.