Окото на Осмар е естествен скален феномен, известен като 'Халката', разположен близо до село Осмар, Шуменско. Представлява голям елипсовиден отвор във варовикова скала, достъпен по маркирана туристическа пътека.
- Достъпът до природния феномен е напълно безплатен, но изисква подходящи туристически обувки.
- Пътеката до Окото е стръмна на места и може да бъде изключително хлъзгава след дъжд.
- Паркирането се извършва в края на село Осмар, откъдето започва пешеходният маршрут.
- Освен Окото, в района можете да разгледате и средновековните скални манастири 'Дивдядовски' и 'Костадинов'.
- Най-честата грешка е подценяването на терена и липсата на достатъчно вода през лятото.
Достъпът до скалния феномен Окото на Осмар изисква около 40-минутен преход по ясна, но на места стръмна пътека. Ключът към безпроблемното изживяване е в подготовката – носете здрави обувки с добро сцепление, тъй като варовиковите камъни и пръстта стават хлъзгави дори при лека влага. Маршрутът е добре обозначен с табели и синя маркировка.
През 2026 г. интересът към природни забележителности в България продължава да расте, като поставя на фокус по-малко известни, но впечатляващи места. Феноменът край Осмар е точно такъв обект – съчетаващ природна красота, историческа стойност и лека физическа активност, напълно безплатно. Кметството се намира в община Велики Преслав, област Шумен, съгласно официалните данни на администрацията Кметство Осмар.
Посещението на Окото е преди всичко преживяване на спокойствие и мащаб. Скалната арка е резултат от хилядолетна ерозия, а не от човешка намеса, което я прави свидетел на геоложките процеси в Шуменското плато. Това е дестинация за ценители на тишината.
Как да стигнем до Окото на Осмар?
Къде точно се намират Осмарските скални манастири?
Те са разположени на около 3 километра северно от село Осмар, в скалите на Шуменското плато. Пътеката за тях и за Окото започва от края на селото и е ясно маркирана.
Маршрутът започва от североизточния край на село Осмар. След последните къщи ще видите информационни табели, указващи началото на екопътеката. Паркирането е свободно в тази част на селото, но местата са ограничени, затова пристигането в по-ранните часове на деня е препоръчително, особено през почивните дни.
Пътеката е с дължина около 2 километра в едната посока и се изминава за около 40-50 минути спокойно ходене. В началото е полегата, но след разклона за Костадиновия манастир става значително по-стръмна. Следвайте синята маркировка. Най-честата грешка на посетителите е тръгването по неотъпкани преки пътеки, които са по-трудни и опасни.
Опитните туристи знаят, че е добре да се носи малка раница с поне 1 литър вода на човек, особено през топлите месеци, тъй като по маршрута няма чешми. Преходът е кратък, но натоварващ, и дехидратацията е реален риск. Подценяването на терена води до най-много инциденти.
Какво представлява скалният феномен ‘Халката’
Какво представлява феноменът ‘Окото на Осмар’?
Това е естествена скална арка, оформена от ерозията във варовиковите скали на Шуменското плато. Името ѝ идва от впечатляващата елипсовидна форма, наподобяваща гигантско око или халка.
Феноменът Окото на Осмар, известен сред местните и като ‘Халката’, е внушителна скална арка. Представлява огромен, почти правилен елипсовиден отвор, формиран в масивна варовикова скала от процесите на водна и ветрова ерозия в продължение на милиони години. Височината на отвора е над 5 метра, а ширината му е около 2.5 метра.
Това не е пещера, а проходна скална форма. Гледката, която се разкрива през ‘Окото’, е към долината и околните хълмове, което я прави изключително фотогенична точка. Мащабът на формацията става ясен, когато човек застане в основата ѝ – тогава се усеща колко малък е в сравнение с природните сили.
Тип на обекта: Естествена скална арка
Геоложки състав: Варовик
Основен риск: Хлъзгав терен при влажно време
Достъпност: Само пешеходно
Кога е най-доброто време за посещение и какви рискове крие маршрутът
Има ли специално време за посещение на Окото на Осмар?
Най-доброто време е през пролетта и есента, когато времето е меко и природата е най-красива. Летните жеги и зимният сняг правят прехода значително по-труден и рискован.
Избягвайте посещение след проливни дъждове. Пътеката става кална и изключително хлъзгава, особено в стръмния участък преди самия феномен. Това е най-сериозният риск, който не бива да се подценява. Дори леко влажната шума върху варовиковите камъни може да причини подхлъзване.
Най-подходящите сезони за посещение са пролетта (април-май) и есента (септември-октомври). Тогава температурите са приятни, а гората е обагрена в свежи или топли цветове. През лятото преходът трябва да се прави рано сутрин или късно следобед, за да се избегнат горещините. Зимно посещение е възможно само при сухо време и със специализирана екипировка.
Експертният подход за фотографи е да се посети мястото при изгрев или залез. Тогава светлината, преминаваща през скалния отвор, създава уникални визуални ефекти. За такова посещение обаче е задължително да носите челник, тъй като част от прехода ще бъде на тъмно. Посещението на Окото на Осмар е напълно безплатно.
Какво още да видим: Монашеските килии и Костадиновият манастир
Осмарските скални манастири са група от монашески обители, издълбани в скалите през XII-XIV век. Те са били убежище за монаси-исихасти, търсещи уединение и духовно просветление. Някои от тях са лесно достъпни, докато други изискват повече усилия.
От основната пътека за Окото на Осмар има ясно обозначен разклон, който води към Костадиновия манастир. Той е най-запазеният и леснодостъпен от всички. В него може да се види издълбана в скалата църква с останки от олтар. Посещението му добавя още около 20-30 минути към общия преход.
Период на създаване: XII-XIV век
Предназначение: Обител за монаси-исихасти
Най-достъпен обект: Костадинов манастир
Състояние: Частично запазени скални ниши
Друга група килии, известна като Дивдядовски скален манастир, се намира по-високо по склона и е по-труднодостъпна. Пътеката дотам не е толкова ясна и се препоръчва само за по-опитни туристи. Комбинирането на разходката до Окото с разглеждане на поне един от манастирите дава пълна представа за историческото и природно богатство на района.
Защо се смята за енергиен център?
Твърдението, че мястото е мощен енергиен център, се основава предимно на съвременни езотерични вярвания и легенди, а не на исторически или научни данни. Често се цитира пророчицата Ванга, която според разкази е определила мястото като четвърто по сила в България, но за това липсват достоверни писмени източници.
Въпреки липсата на доказателства, много хора посещават Окото на Осмар именно с цел медитация и търсене на духовна хармония. Неоспоримият факт е, че тишината, величието на скалите и красивата панорама създават усещане за спокойствие и откъсване от ежедневието. Това само по себе си има силен терапевтичен ефект.
Практическото действие, което много посетители предприемат, е просто да поседнат на скалите срещу Окото за няколко минути в тишина. Независимо дали вярвате в енергийни полета, това е отличен начин да усетите атмосферата на мястото. Някои оставят малки камъчета или монети, макар тази практика да не е традиционна за района. Важно е да не се оставят никакви отпадъци.
В крайна сметка, силата на мястото се крие в неговата способност да вдъхновява и да кара посетителя да се почувства свързан с природата. За да се възползвате максимално от това, просто си отделете време без да бързате и се насладете на момента.
Често задавани въпроси
Какво е другото име на Окото на Осмар и защо?
Другото популярно име на феномена е ‘Халката’. Това наименование идва от неговата характерна, почти правилна елипсовидна форма, която наподобява гигантски пръстен или халка, прорязана в скалния масив. Местните хора често използват това име, което е по-описателно за формата му.
Каква е легендата за енергийната сила на мястото?
Разпространена е легенда, според която пророчицата Ванга е посочила района на Осмарските скали като четвъртия по сила енергиен център в България. Няма писмени доказателства за това твърдение, но то привлича много посетители, търсещи духовни преживявания. Мнозина медитират или просто прекарват време в тишина около скалната арка.
Кога са създадени скалните манастири до Окото?
Смята се, че Осмарските скални манастири са изградени и обитавани през периода на Второто българско царство, основно между XII и XIV век. Те са били дом на монаси-исихасти, които са търсели уединение за молитва и духовен живот, далеч от светската суета. Най-известни са Костадиновият и Дивдядовският манастир.
Има ли организирани събития в района на Осмар?
Да, село Осмар е известно със своите винарски традиции. Ежегодно се провежда събитието ‘Винария’, което включва традиционна дегустация на местни вина и прочутия Осмарски пелин. То се организира от местното читалище ‘Съгласие 1882’ и кметството, като привлича посетители от цялата страна. Министерството на туризма също отбелязва събитието.
Подходящ ли е маршрутът за малки деца?
Маршрутът може да бъде предизвикателство за много малки деца (под 6-7 години) поради стръмния участък преди самото Око. За по-големи деца, които са свикнали с разходки в планината, преходът е напълно осъществим. Задължително е да бъдат с подходящи обувки и под постоянен родителски надзор, особено в близост до скалите.
Има ли входна такса за Окото на Осмар?
Не, достъпът до природния феномен Окото на Осмар и до скалните манастири в района е напълно безплатен. Няма изградени каси или пунктове за таксуване. Единствените разходи, които бихте имали, са свързани с транспорта до село Осмар.